По следите на Гарг

Беше късно и според Ники - твърде студено - за месец септември, а селото по-пусто, отколкото тя беше свикнала да го вижда. Двамата с Кюри вървяха в сенките на къщурките, вместо по главната улица като някакви престъпници. Бяха извървели пътя от училището до селото пеш, а той така и не си беше направил труда да ѝ обясни какво търсеха в безобидното по нейни спомени магьосническо селце. Ники току-що беше свършила да преразказва разговора с рейвъклоуци на вечерята в Голямата зала и сега и двамата мълчаха. Направи ѝ впечатление, че докато тя говореше, Кюри постоянно като че ли се напрягаше когато тя повишеше малко тон, затова бързо ѝ стана ясно, че са под "прикритие". Това ѝ се струваше страшно вълнуващо, но гледаше да не изглежда прекалено ентусиазирана, защото Кюри и без това май я смяташе за малко вятърничава. Накрая все пак не издържа на тягосната тишина.
– Какво правим тук? - попита тя през шепот, но той я игнорира. Ники тъкмо си помисли, че изобщо няма да ѝ отговори, когато той се обади - не през шепот като нея, но дотатъчно тихо, сякаш говореше на себе си.
– Търсим един ученик... Ще трябва да си изберем подходящо място за наблюдение. Но преди това ще трябва да се срещнем с един човек.
Мъжът оглеждаше преценяващо къщичките наоколо.
– Не, той няма да мине от тук... - стори ѝ се, че промърморва той.
Ники, която малко започваше да го опознава след като бе прекарала почти цял ден с него, прецени, че ще е по-добре да не го разсейва. Радваше се, че участва в това "приключение" и не искаше да дразни Сесил излишно с въпроси. Затова просто зачака да види какво ще реши той.